Въпреки приказното заглавие всъщност става дума за разходката ни до един интересен родопски хотел и група епично изглеждащи скални образувания на час път от хотела.

Още преди да стигнем хотела, беше ясно, че времето има творчески планове.

Св. Кирик (или Santo Kiriko) е възголям манастир, преквалифициран с минимум промени в хотелски комплекс. В средата на двора има църква. Доколкото разбрах, хората от околността използват мястото за сватби. Има логика – получаваш църковен брак, ресторант, стаи за преспиване и природа за гледане в практичен комплект. Обаче за двата дни, които прекарахме там, видяхме общо около 7 души (от тях 4 персонал).

Лястовички и кръст.

I ♥ bokeh.

Не мисля, че бих влязъл в тази църква по тъмно. Поне не без много armor и enchanted items.

Домашният сладолед в ресторанта на Св. Кирик, казват, облизвайки се, е божествен.

Probably the best soda in the world. Enjoy responsibly.

Sights and sounds from summer Mordor. Пътят до Чудните мостове е дълъг, но за сметка на това тесен, криволичещ и обвит в драматична мъгла.

Sights and sounds from summer Mordor 2.

Самите Чудни мостове са наистина уникална гледка. Ако бяха на по-достъпно място, вероятно щяха да са сред най-посещаваните забележителности.

Горната и долната земя.