Бягството ми от реалността в света на WarCraft се провали, когато насред Шатрат Сити, предрешен като дренай, Азис ми предложи нещо мазничко за хапване.

А и Шатрат Сити започва да ми звучи като кръстоска между "шатра" и Син Сити.