Дами и господа, разгледайте внимателно този робот. Обърнете внимание на безутешния му поглед, на отсъствието на живец в неръждаемите му стави, на пълната загуба на желание за живот в някога силните му бутала и винтчета. Преди този Бионкъл можеше да сметне корен квадратен от произволно четирицифрено число за секунда и три стотни.

Днес синият Бионикъл умира, дами и господа. Нека разберем защо.

О, сега всичко е ясно. Бионикъл се е опитал да изчисли своята телефонна сметка съгласно новите тарифи на БТК. Компания, оценена и продадена за милиард от врагове на свободните бионикъли. Но не е успял. И как би могъл, когато ценоразписът се простира на 16 страници, покрити със ситен текст?

Възможно ли е компания със слоган "За тебе е" умишлено да прави труден живота на своите клиенти? Ако е възможно, допустимо ли е? Нима в БТК работят само киборги- счетоводители, които могат да създават безкрайни колони от цифрички в различни цветове?

Абсурдните ситни текстчета са много и навсякъде. За да говорим по телефон, трябва да подпишем договор от десет страници. За да използваме софтуер, трябва да приемем споразумение, което дори не разбираме. За да сме сигурни какво има в киселото мляко, ни трябва учебник по химия. А когато някой ни обещае лихва 5%, знаем, че в края на рекламата с малки букви ще обясни, че всъщност не е точно така. Вече никой не казва цялата истина, освен, когато няма друг изход.

Със смъртта на този син робот си отива цяла една ера – ерата на потребителя, който знае за какво дава парите си. Бедни мой Бионикъл, защо ти беше да звъниш на баба си, когато можеше просто да й отидеш на гости?