Журналът : На майната си

126 127 128

...или до Пловдив и обратно. Извинявам се за заглавието на всички истински майнички. Супер любезни хора са пловдивчаните, чудесен град, магазини и всичко останало, само като шофьори не ги бива много. Но първо минаваме през село Скобелево.

Природата в Родопите е умопомрачителна и с това никога не се свиква.

И нагоре да погледнеш – пак само красота.

Скобелево е едно много тъжно място. Пътищата са разбити, живот по улицата сякаш няма. Две трети от къщите са с тези плоски камъни вместо керемиди.

Но да продължаваме към Пловдив... Разходка в Стария град, който е толкова стар, колкото е черно Черно море. Портрети на Д-р Хаус, Д-р Куин Лечителката и Д-р Рос от деветнайсети век.

Най-хубавото заведение в Стария град се намира до Античния театър. Има дървени маси и столове, бели чадъри и кокетен фонтан. Кока-колата е 1.40 лв, което е някак си нередно на фона на тройните цени в някои столични delux заведения.

Каменните стени и улици остават прохладни дори и при големи горещини. Трикът е да уцелиш сянката, Daywalker.

Полифонични мелодии по два лева парчето.

Най-хубавите макове са без процесор и екран.