|
Журналът: Крадци на време |
|
|
Така. Хубаво е. Без шеф, имам предвид. Удоволствието на работата на свободна практика идва от това, че нямаш работно време и досадни колеги, с които да се съобразяваш. Има и проблеми. Основният е разпределението на времето. Изведнъж се оказва, че денонощието е намаляло. Сякаш някой е заменил 24-часовия цикъл с нещо като 18-часов, който просто не е достатъчен. В борбата си с часовника (и все по-често седмичния календар), се опитвам да създам и следвам някакви правила. Засега съм в раздел "Какво да не правим". Ето списък на нещата, които със сигурност правят работния ден кратък и забавен, макар и не особено продуктивен. 1. Блогове и форуми. Цифрите показват наличието на маса от работещи човешки създания, които прекарват работния си ден в следене на някакви онлайн междуособици. Чък Норис няма блог. Истинските мъже не блогват. 2. Сайтът на Apple. Отварям го два пъти дневно в очакване на нов продукт. Няма смисъл. Така или иначе в България ще е актуален след половин година поне. 3. Онлайн трейлъри на филми. Има "Арена", пуканки и четирилитрови чаши стиропорени кола за целта. 4. Срещи "по работа". Планираните 60 минути винаги се оказват поне 90, от които по работа сме говорили 30. 5. Adobe CS2. Защо, о, защо всяка следваща версия на програмата е все по-бавна? Ако успея да се лиша от тези 5 крадеца на време, ще имам възможност да виждам слънцето и да се разхождам по-често. Разбира се, това няма да е толкова лесно. За финал любима китайска сентенция: Времето лети, когато не знаеш какво правиш... |
|